6 июн. 2021 г., 09:41

Преоткриване

1.2K 0 0

Вярвах искрено, че с пролетта летя,

че възкръсва светлото в човека,

но наместо дивни, весели цветя,

грозни тръни навред разцъфтяха.

Вярвах предано на ведрия простор,

в чистото начало на звездите,

но усетих с ужас как във хор,

се опълчват те срещу тревите.

Вярвах в прераждането на света,

че е спомен мрака злобно лих,

но наместо въглен в пепелта,

само мъртва сивота открих.

И тогава в себе си прозрях,

губи смисъл волното летене,

да вярваш сляпо в слънцето е грях,

щом фалшиво в дните ни то грее.

И коленичила, аз моля се сега:

О, Боже, ти могъщ, велик, всесилен,

Господи, подай спасителна ръка,

слънце истинско в дните да изгрее.

с бяло сбъдване от теб благословен,

живот щастлив в съдбата ни да запее.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.......................................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...