Водовъртеж безкраен
съживи от детството,
разлисти се гора,
обля я дъждът от перлена чувствителност.
Прекрасни спомени...
съмнително отхвърлям ги,
отричам аз мечтателност,
но предпочитам я пред дръзкото.
И близо е
предишна неразкрита обаятелност,
присъща само на богиня,
недокосвана,
от нежни облаци единствено прегръщана.
© Юлиана Асенова Всички права запазени