Плета мрежи
от мисли.
Разлиствам
в дните лъчисти
мъниста от идеи
и копнежи пленени.
От тема на тема,
от период на период,
туй що мъчи
и гений, и идиот -
къде изобщо
смисълът спи
като в зимен сън животно,
не ще ме със знания дари.
Въпроси ли, въпроси
сипят се,
пък сипвам си и аз
от бокала дълбок,
неизчерпаем
на идеи
мълчаливи и със глас.
Плета си аз тук
мрежите в думи на лист -
мислител ли съм
или просто софист;
или почитам аз
празния лист?