Плета мрежи 
от мисли.
Разлиствам 
в дните лъчисти
мъниста от идеи
и копнежи пленени. 
От тема на тема, 
от период на период,
туй що мъчи
и гений, и идиот - 
къде изобщо
смисълът спи
като в зимен сън животно,
не ще ме със знания дари.
Въпроси ли, въпроси
сипят се,
пък сипвам си и аз
от бокала дълбок,
неизчерпаем
на идеи 
мълчаливи и със глас.
Плета си аз тук
мрежите в думи на лист - 
мислител ли съм 
или просто софист;
или почитам аз 
празния лист?