15.02.2016 г., 14:41  

Препокриване

610 0 9

Препокриване

 

Аз винаги те търся на разсъмване.

И все тъй жадно вечер те мечтая.

И ако им е отредено сбъдване,

то тутакси ще ти го завещая:

 

Ръцете ти пожари да подклаждат.

Загадъчна, все да ме преоткриват.

И устните, напукани от жажда,

за глътка обич да се препокриват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мари Елен,всички спорят как се справяш със словото и оставиха горката лирическа с"устни напукани от жажда".Смилете се!
    Аз и изпращам пет глътки вода от звезди огряна!
  • А така! Прави сте!
  • В теорията съм гола вода и кал по ушите. С/г/лухар съм и ми се струва, че Лейди е правd, но както и да е! Извинявай, Мари Елен! С най- добри намерения!
  • Любовче, Фоксче, никога не бих се засегнала от Вашите критики. А защо- то се подразбира и Вие го усещате много добре, нали?
    Някъде бях отбелязала, че когато се наложи авторът да обяснява какво е искал да каже, е пълна скръб произведението му. В случая съм имала предвид сбъдване на търсенето и мечтата. Та.. така, де. Много се разбъбрих, пък аз въобще не съм по коментарите. Което не значи, че не чета/ доколкото успявам/.
    Усмихната вечер на всички!
  • ..загадъчна да ме преоткриват
    и устните, напукани от жаждата...., но твоя си работа!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...