Препускащите
ПРЕПУСКАЩИТЕ
Препусна и август в галоп, без следа… –
защо, за къде ли така се разбързал?
А Времето сякаш че лъч оседла –
препусна навред като кон без юзда!
Пък аз не помръдвам от дяволски мързел…
Препускат годините, сякаш са впряг
от диви измръзнали северни псета,
препускат през хиляди левги от сняг,
през бяла безбрежност от тих полумрак,
през ледени, пусти напролет полета…
Препуска животът – напразно живян –
на всеки безделник – съвсем безполезен!...
Мечти и надежди, химери и блян
отдавна увити са в черен саван.
От мене достоен човек не излезе!
Препускат и лудите мисли безспир
в онези познати добре коловози!
Душата ми, стегната с нежен синджир,
за миг не намира ни смисъл, ни мир,
а само праха на увехнали рози…
Препуска нанякъде всичко в света,
но нека препуска – какво ме засяга?!…
Ще дойде все някога край на гнета
и нищичко повече няма да ща…
Да бъдеш свободен – е райска облага!
05.08.2022, 16:30, Горно Дряново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
