21.09.2006 г., 18:53 ч.

Прераждане 

  Поезия
692 0 7
Мамо, когато стоях на ръба на скалата
и под мене небето бучеше,
и синееше горе в кафяво земята,
и мачках светулки в ръцете си...
и толкова исках аз да прекрача -
една крачка само... една стъпчица...
видях те в очите си - ти плачеше.
И се напука скалата. И пръсна се,
ерозирала от солените сълзи.
Аз падах сред пукот и камъни
и не знаех - в небето ли, във земята ли,
и всичко така се обърка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??