rummis (Румяна Славкова)
113 102
21.09.2006 г., 18:53 ч.

Прераждане 

  Поезия
649 0 7

Мамо, когато стоях на ръба на скалата
и под мене небето бучеше,
и синееше горе в кафяво земята,
и мачках светулки в ръцете си...

и толкова исках аз да прекрача -
една крачка само... една стъпчица...
видях те в очите си - ти плачеше.
И се напука скалата. И пръсна се,

ерозирала от солените сълзи.
Аз падах сред пукот и камъни
и не знаех - в небето ли, във земята ли,
и всичко така се обърка,

като в последния миг преди сътворението.

После... после твоята топла утроба...
и се върнах назад, и родих се отново...

и сега съм и Адам, и Ева...
                                     и Бога.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??