Прераждане
Мамо, когато стоях на ръба на скалата
и под мене небето бучеше,
и синееше горе в кафяво земята,
и мачках светулки в ръцете си...
и толкова исках аз да прекрача -
една крачка само... една стъпчица...
видях те в очите си - ти плачеше.
И се напука скалата. И пръсна се,
ерозирала от солените сълзи.
Аз падах сред пукот и камъни
и не знаех - в небето ли, във земята ли,
и всичко така се обърка,
като в последния миг преди сътворението.
После... после твоята топла утроба...
и се върнах назад, и родих се отново...
и сега съм и Адам, и Ева...
и Бога.
© Румяна Славкова All rights reserved.
