Прераждане

8.05.2008 г., 23:33 ч.

Поезия » Любовна

599 0 0

И аз помня като те видях
как внезапно онемях.
С една шега започнах
и после добре, че се не спрях.
Видяхме се за втори път
и всичко беше тъй красиво.
И помня всяка дума в онзи кът -
не знаех как си чакал търпеливо.
И ето, вече имаш ме за теб
до края на живота ти, кълна се!
Ще се смея и ще плача с теб
докрая и на дните си, кълна се!
И мисля, че и ти ми даваш смисъл,
смисъл да живея, да обичам.
Смисъл да се радвам, смисъл
да не се отчайвам, както досега,
защото аз била съм все едно сама.
Боляло ме е винаги и силно, да,
силно вярвам, че за мен си любовта -
не ме оставяй, за да не умра!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.