на детето ми
Спяла кротко Душата,
под клепача на Времето,
тайно Някой я гледал
и претеглял й бремето.
Във съня й изпратил
слънчев знак от Съдбата,
подарил й Безсмъртие
и показал - Земята.
Тя, с любов окрилена,
полетяла в Безкрая
и тогава, чрез мене,
във сина ми се спряла.
Затова, ние двамата,
си улавяме мислите.
Сякаш много отдавна
се познават Душите ни...
© Радостина Марчева Всички права запазени