Jun 1, 2007, 8:25 AM

Прераждане

  Poetry
887 0 8
 

на детето ми



Спяла кротко Душата,

под клепача на Времето,

тайно Някой я гледал

и претеглял й бремето.


Във съня й изпратил

слънчев знак от Съдбата,

подарил й Безсмъртие

и показал - Земята.


Тя, с любов окрилена,

полетяла в Безкрая

и тогава, чрез мене,

във сина ми се спряла.


Затова, ние двамата,

си улавяме мислите.

Сякаш много отдавна

се познават Душите ни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Марчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...