Jun 1, 2007, 8:25 AM

Прераждане 

  Poetry
612 0 8
 

на детето ми



Спяла кротко Душата,

под клепача на Времето,

тайно Някой я гледал

и претеглял й бремето.


Във съня й изпратил

слънчев знак от Съдбата,

подарил й Безсмъртие

и показал - Земята.


Тя, с любов окрилена,

полетяла в Безкрая

и тогава, чрез мене,

във сина ми се спряла.


Затова, ние двамата,

си улавяме мислите.

Сякаш много отдавна

се познават Душите ни...

© Радостина Марчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??