Превърнаха ме хората в кошмар,
зад всеки ъгъл зло ме чака,
но знам, надежда има там,
ти лекуваш самотата.
Сънищата ми от теб са обуздани.
Ти прогонваш всеки страх.
Нежно пак лекуваш мойте рани
и превръщаш болката във прах.
Усмивката красива ме пленява.
Tя стопява всеки лед.
И ето, отново как успява
да ме направи тя човек?
© Илиана Всички права запазени