Feb 13, 2012, 10:18 PM

Прераждане

  Poetry » Love
547 0 1

Превърнаха ме хората в кошмар,
зад всеки ъгъл зло ме чака,
но знам, надежда има там,
ти лекуваш самотата.
 
Сънищата ми от теб са обуздани.
Ти прогонваш всеки страх.
Нежно пак лекуваш мойте рани
и превръщаш болката във прах.
 
Усмивката красива ме пленява.
Tя стопява всеки лед.
И ето, отново как успява
да ме направи тя човек?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....