Преродена
Призован, ти замина
с катер бърз към нощта,
шепнеща раковина
в океанска сълза,
на брега ме остави
и сезони броя,
бездиханна дафина
с пръчки вместо листа,
подарих на делфина
свойта сърцевина.
Гмурна я в дълбините,
с плясък силен я вля
на вълните в игрите
и по-силна изгря,
пееща, преродена
в лунна пяна искри,
непозната вселена
в пазвата си таи.
Пролетно зеленее
и разпуква сърце,
време е да се смее
и разтваря ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
