svetlitschka (Светличка)
554 4783
29.05.2020 г., 11:01 ч.

Преродена 

  Поезия
622 4 12

Призован, ти замина

с катер бърз към нощта,

шепнеща раковина

в океанска сълза,

на брега ме остави

и сезони броя,

бездиханна дафина

с пръчки вместо листа,

подарих на делфина

свойта сърцевина.

Гмурна я в дълбините,

с плясък силен я вля

на вълните в игрите

и по-силна изгря,

пееща, преродена

в лунна пяна искри,

непозната вселена

в пазвата си таи.

Пролетно зеленее

и разпуква сърце,

време е да се смее

и разтваря ръце.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Пепи, много красиви емоции ти желая занапред!
  • Много красива игра с думите, и образна, и емоционална! Поздрав!
  • Неслучайно финалът е положителен, Иржи, но благодаря ти за грижовния съвет! Прекрасен нов месец ти желая!
  • Живей с мисълта за прераждането и ще ти стане по- леко, по- светло! Та нали затова ти е дадено името- Светличка, Светулка, Светла! А с тъгата ти умират N нервни клетки...
  • Пак заповядай, ще се радвам, ще се раззеленяваме заедно.🌻🌱
  • Благодаря, Деа!
    Благодаря ви за любими!
  • На един дъх се чете! Чудесно!
  • С усмивка, приемете поздрав от едно събудило се дафиново храстче!
  • Така го и прочетох - на един дъх. Красиво!
  • Хубаво е!🤗
  • На един дъх пак, наброска, благодарна съм, че ме навестяваш и поощряваш.🍀
  • Хареса ми и това, Светулке !
Предложения
: ??:??