Призован, ти замина
с катер бърз към нощта,
шепнеща раковина
в океанска сълза,
на брега ме остави
и сезони броя,
бездиханна дафина
с пръчки вместо листа,
подарих на делфина
свойта сърцевина.
Гмурна я в дълбините,
с плясък силен я вля
на вълните в игрите
и по-силна изгря,
пееща, преродена
в лунна пяна искри,
непозната вселена
в пазвата си таи.
Пролетно зеленее
и разпуква сърце,
време е да се смее
и разтваря ръце.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
