Призован, ти замина
с катер бърз към нощта,
шепнеща раковина
в океанска сълза,
на брега ме остави
и сезони броя,
бездиханна дафина
с пръчки вместо листа,
подарих на делфина
свойта сърцевина.
Гмурна я в дълбините,
с плясък силен я вля
на вълните в игрите
и по-силна изгря,
пееща, преродена
в лунна пяна искри,
непозната вселена
в пазвата си таи.
Пролетно зеленее
и разпуква сърце,
време е да се смее
и разтваря ръце.
© Светличка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
