Евелин (Адриана Зарева)
63 317
1.12.2006 г., 0:41 ч.

ПРЕРОДЕНА ВЕЧНОСТ 

  Поезия
674 0 4

ПРЕРОДЕНА ВЕЧНОСТ

 

Залез в парка…

Двама. Аз и ти!

Едно невричано…

      „Завинаги”!

 

С тиха стъпка

врачка доближи…

(в тайнство –

вплетени ръце,

от безпътност

белязано лице)

Шепот…

          в мълчание…

 

„Бил си нявга ТИ вековен бор,

саморасляк сред полето…

Вперил взор в далечния простор,

клоните ти вихрели небето…

(На девойка от съседния табор

с любов  си подарил… сърцето)

 

Ето я…това е ТЯ…

Тича босонога в росната трева.

Косите окичила с дивни цветя.

Очите -  две планински езера.

(Смехът й кръшен те опива,

като горски дъх на самодива)

 

Притъмня…внезапно…

Буря – връхлетя…

Навъсено небето…

дрипи разпиля…

 

Дочуваш ли…Ехо!?...

„Пази се! Тук ела…”

Озърна се плахо…

Потърси закрила

в прегръдката вечна

на бора самотен…

Търкулна се сълза…

(ех, този поглед на сърна)

 

Гръм зловещ! Полет! Зов!

В клада се превърна

невъзможната любов.

Феникс разпери крила

прероден във вечността!”

 

 

Парк. Двама.

Лунна светлина.

Говори с Времето…

една жена…

Загадъчност…

предрешена Съдба…

 

„А ти, момиче…

щастливо изглеждаш!?

Не бой се!

Подай ми ръка…”

 

(Прозрях…

докосвам Вечността)

По дланите ми

            лепнеше…

                         смола!

© Адриана Зарева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??