ПРЕРОДЕНА ВЕЧНОСТ
ПРЕРОДЕНА ВЕЧНОСТ
Залез в парка…
Двама. Аз и ти!
Едно невричано…
„Завинаги”!
С тиха стъпка
врачка доближи…
(в тайнство –
вплетени ръце,
от безпътност
белязано лице)
Шепот…
в мълчание…
„Бил си нявга ТИ вековен бор,
саморасляк сред полето…
Вперил взор в далечния простор,
клоните ти вихрели небето…
(На девойка от съседния табор
с любов си подарил… сърцето)
Ето я…това е ТЯ…
Тича босонога в росната трева.
Косите окичила с дивни цветя.
Очите - две планински езера.
(Смехът й кръшен те опива,
като горски дъх на самодива)
Притъмня…внезапно…
Буря – връхлетя…
Навъсено небето…
дрипи разпиля…
Дочуваш ли…Ехо!?...
„Пази се! Тук ела…”
Озърна се плахо…
Потърси закрила
в прегръдката вечна
на бора самотен…
Търкулна се сълза…
(ех, този поглед на сърна)
Гръм зловещ! Полет! Зов!
В клада се превърна
невъзможната любов.
Феникс разпери крила
прероден във вечността!”
Парк. Двама.
Лунна светлина.
Говори с Времето…
една жена…
Загадъчност…
предрешена Съдба…
„А ти, момиче…
щастливо изглеждаш!?
Не бой се!
Подай ми ръка…”
(Прозрях…
докосвам Вечността)
По дланите ми
лепнеше…
смола!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Зарева Всички права запазени
