8.03.2021 г., 20:48 ч.

Прешлените на слънцето... 

  Поезия » Философска, Свободен стих
511 0 0
Прешлените на слънцето
Разгръщат светкавиците
си пред мен
И вериги от полети
оформят колоните
на Вселената
От незапомнени времена
Пластове и пластове от векове
подредени зад идеалното пътуване
за да може един първичен блясък
да осветява всичко
дори ако изчезнат планетите

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Предложения
  • Аз вярвам в мисълта на всеки звук. Аз вярвам в смисъла на дългата поредица от грешки... Всеки залез ...
  • Неизживяната любов, пропусната от теб и мен. По нея аз тъгувам онемял. Посоките ожънати от птици опу...
  • Младостта бе дръзка и надменна дама. Кръстосала бе крак връз крак. Изпод капелата ѝ с цвят-циклама, ...

Още произведения »