„Трябва всички

да сме безумно влюбени, тогава

като децата мислиме красиво,

сънуваме звезди, говорим дълго

с дърветата като с любими хора.”

           Хр. Фотев

Пресмятаме дните си – в звън на монети.

Перем ги в перални, хартийки – банкноти.

Суетни, забързани, лепим етикети

на всеки заплеснал се в песни и ноти...

За обич родени, съзнаваме с болка,

че трудно любов се поражда.

Какво ще ни струва, не, може би колко

и закъде сме без святата жажда?

Петаци броим и се свиваме ядно -

следваща яма в джоб на жилетка.

Очите пресмятат, немеещи хладно -

днес ще се внася поредната сметка.

А тя е закотвена в кухината отляво.

И... всичките делници бързат към ада.

И който поиска да мине направо,

стъпва в нажежена огнена клада.