Престана един танц
Престана един танц.
Престана да танцува моето перо
по жадните бели листове.
Прекършено от една тъжна любов,
оставила болка неотминала...
Напразно търси все още искри,
огъня угаснал да разпали.
Та той дори и да се разгори,
с докосването си ще го опари.
Зараснал с мехлем от горчиви сълзи,
погален от вятъра на въздишките,
белегът дълбок все още боли,
а очите гледат без да виждат.
Натежало от товара на годините,
уморено сърце в търсене на любовта.
Тъжна душа, вечно чакаща обич.
Сред много хора и винаги сама…
Престана да танцува моето перо
по жадните бели листове.
Прекършено от една тъжна любов,
оставила болка неотминала...
Напразно търси все още искри,
огъня угаснал да разпали.
Та той дори и да се разгори,
с докосването си ще го опари.
Зараснал с мехлем от горчиви сълзи,
погален от вятъра на въздишките,
белегът дълбок все още боли,
а очите гледат без да виждат.
Натежало от товара на годините,
уморено сърце в търсене на любовта.
Тъжна душа, вечно чакаща обич.
Сред много хора и винаги сама…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
Благодаря и на тебе Преслава, разбира се че ще се старая повече, доколкото мога, но все пак, аз не мисля, че това е бял стих, поне аз не съм имала такава идея! 
