6.05.2017 г., 13:35

Преставам да съм аз

1.5K 6 11

Опитвам се стихът ми да звучи човешки,

с най-точните си думи всеки да докосва.

Почти е сигурно, че правя много грешки.

Поне съм искрен и свидетел ми е Господ!...

 

А моят стих  обикновени дрешки носи,

натруфената фраза хич не му приляга!

Дълбая в делнични, но близки вам въпроси,

и като дявол от тамян от фалша бягам.

 

Да бъде словото ми просто  като хляба,

полезно  като влага чакана небесна!...

Като сълзите ни да бъде чисто трябва!

Е, ако може, да звучи и като песен!

 

Не съм поет, за мен не спорят литкритици,

амбиции за популярност също нямам...

Надраскам го и пускам в нета  като птица...

Не стане ли добре, не е голяма драма...

 

Опитвам се да правя всичко по човешки,

и болката ви с нежни пръсти да изтрия...

Успявам ли, не знам, но щом ви стане тежко,

преставам  да съм  аз...Тогава с вас сме  Ние!..

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На всички, отделили от времето си да прочетат и коментират - моята сърдечна благодарност!...
  • Думите ти докосват, Роби, и то как!!! За мен е чест и огромно удоволствие да те чета! Благодаря ти!
  • За поета е важно да бъде разбран и да докосне читателя, а ти го правиш....и то чудесно! Поздравления за поредната творба, поднесена по изящен начин за вълненията на поета!
  • Голям човек си и толкова обичан. Поздрави!
  • Ти си едно много скромно и талантливо човече и никой няма съмнение в това, където и да отидеш хората ти се радват, това е факт.
    Имаш мн добро сърце и невероятно чувство за хумор. Зад което криеш тъгата си... и разсейваш нашата. Щастлива съм, че те познавам и мога да те чета! За мн малко хора мога да кажа толкова хубави неща, а не съм стигнала и до половината.
    Дано не ми издърпаш сега ушите тука пред хората, но стихотворението ти ми бръкна в душата и ме провокира

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...