6.05.2017 г., 13:35

Преставам да съм аз

1.4K 6 11

Опитвам се стихът ми да звучи човешки,

с най-точните си думи всеки да докосва.

Почти е сигурно, че правя много грешки.

Поне съм искрен и свидетел ми е Господ!...

 

А моят стих  обикновени дрешки носи,

натруфената фраза хич не му приляга!

Дълбая в делнични, но близки вам въпроси,

и като дявол от тамян от фалша бягам.

 

Да бъде словото ми просто  като хляба,

полезно  като влага чакана небесна!...

Като сълзите ни да бъде чисто трябва!

Е, ако може, да звучи и като песен!

 

Не съм поет, за мен не спорят литкритици,

амбиции за популярност също нямам...

Надраскам го и пускам в нета  като птица...

Не стане ли добре, не е голяма драма...

 

Опитвам се да правя всичко по човешки,

и болката ви с нежни пръсти да изтрия...

Успявам ли, не знам, но щом ви стане тежко,

преставам  да съм  аз...Тогава с вас сме  Ние!..

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На всички, отделили от времето си да прочетат и коментират - моята сърдечна благодарност!...
  • Думите ти докосват, Роби, и то как!!! За мен е чест и огромно удоволствие да те чета! Благодаря ти!
  • За поета е важно да бъде разбран и да докосне читателя, а ти го правиш....и то чудесно! Поздравления за поредната творба, поднесена по изящен начин за вълненията на поета!
  • Голям човек си и толкова обичан. Поздрави!
  • Ти си едно много скромно и талантливо човече и никой няма съмнение в това, където и да отидеш хората ти се радват, това е факт.
    Имаш мн добро сърце и невероятно чувство за хумор. Зад което криеш тъгата си... и разсейваш нашата. Щастлива съм, че те познавам и мога да те чета! За мн малко хора мога да кажа толкова хубави неща, а не съм стигнала и до половината.
    Дано не ми издърпаш сега ушите тука пред хората, но стихотворението ти ми бръкна в душата и ме провокира

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...