May 6, 2017, 1:35 PM

Преставам да съм аз

  Poetry
1.4K 6 11

Опитвам се стихът ми да звучи човешки,

с най-точните си думи всеки да докосва.

Почти е сигурно, че правя много грешки.

Поне съм искрен и свидетел ми е Господ!...

 

А моят стих  обикновени дрешки носи,

натруфената фраза хич не му приляга!

Дълбая в делнични, но близки вам въпроси,

и като дявол от тамян от фалша бягам.

 

Да бъде словото ми просто  като хляба,

полезно  като влага чакана небесна!...

Като сълзите ни да бъде чисто трябва!

Е, ако може, да звучи и като песен!

 

Не съм поет, за мен не спорят литкритици,

амбиции за популярност също нямам...

Надраскам го и пускам в нета  като птица...

Не стане ли добре, не е голяма драма...

 

Опитвам се да правя всичко по човешки,

и болката ви с нежни пръсти да изтрия...

Успявам ли, не знам, но щом ви стане тежко,

преставам  да съм  аз...Тогава с вас сме  Ние!..

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • На всички, отделили от времето си да прочетат и коментират - моята сърдечна благодарност!...
  • Думите ти докосват, Роби, и то как!!! За мен е чест и огромно удоволствие да те чета! Благодаря ти!
  • За поета е важно да бъде разбран и да докосне читателя, а ти го правиш....и то чудесно! Поздравления за поредната творба, поднесена по изящен начин за вълненията на поета!
  • Голям човек си и толкова обичан. Поздрави!
  • Ти си едно много скромно и талантливо човече и никой няма съмнение в това, където и да отидеш хората ти се радват, това е факт.
    Имаш мн добро сърце и невероятно чувство за хумор. Зад което криеш тъгата си... и разсейваш нашата. Щастлива съм, че те познавам и мога да те чета! За мн малко хора мога да кажа толкова хубави неща, а не съм стигнала и до половината.
    Дано не ми издърпаш сега ушите тука пред хората, но стихотворението ти ми бръкна в душата и ме провокира

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...