19.08.2007 г., 19:49

Престъпление и наказание ;)

978 0 4
Стъпка... две... три...
тихи и плахи те продължават...
Кой ли се промъква така из мрака?
Ето, че нещо изскърца, ах, крадец такъв,
стъпил си върху честолюбието ми, нали?!
Но, но, но, не, то е здраво, не скърца,
не може да бъде, ах, ти обирджия си какъв,
това е вратата на сърцето ми, ето
открехната е вече, почнало е от там любов да пръска!
Ах, ти, ще ми паднеш, стой, ще те хвана,
няма да се скриеш в съвестта ми, и да и се хванеш на тавана!
Ето, хванах те, в ръцете си ми ти!
Кой те изпрати, за кого работиш, бързо кажи!
И да свалим вече  маската ти от лицето,
а, но ти се оказа момиче и плахо, пот ти изби на челото...
Няма милост! Ти си крадла, за малко да го откраднеш,
но те хванах, за съд роза, делото е целувка - присъдата е готова:
сто години ще лежиш в сърцето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любовник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...