kazanova (Любовник)
61 65
19.08.2007 г., 19:49 ч.

Престъпление и наказание ;) 

  Поезия
635 0 4
Стъпка... две... три...
тихи и плахи те продължават...
Кой ли се промъква така из мрака?
Ето, че нещо изскърца, ах, крадец такъв,
стъпил си върху честолюбието ми, нали?!
Но, но, но, не, то е здраво, не скърца,
не може да бъде, ах, ти обирджия си какъв,
това е вратата на сърцето ми, ето
открехната е вече, почнало е от там любов да пръска!
Ах, ти, ще ми паднеш, стой, ще те хвана,
няма да се скриеш в съвестта ми, и да и се хванеш на тавана!
Ето, хванах те, в ръцете си ми ти!
Кой те изпрати, за кого работиш, бързо кажи!
И да свалим вече  маската ти от лицето,
а, но ти се оказа момиче и плахо, пот ти изби на челото...
Няма милост! Ти си крадла, за малко да го откраднеш,
но те хванах, за съд роза, делото е целувка - присъдата е готова:
сто години ще лежиш в сърцето!

© Любовник Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??