Aug 19, 2007, 7:49 PM

Престъпление и наказание ;)

  Poetry
977 0 4
Стъпка... две... три...
тихи и плахи те продължават...
Кой ли се промъква така из мрака?
Ето, че нещо изскърца, ах, крадец такъв,
стъпил си върху честолюбието ми, нали?!
Но, но, но, не, то е здраво, не скърца,
не може да бъде, ах, ти обирджия си какъв,
това е вратата на сърцето ми, ето
открехната е вече, почнало е от там любов да пръска!
Ах, ти, ще ми паднеш, стой, ще те хвана,
няма да се скриеш в съвестта ми, и да и се хванеш на тавана!
Ето, хванах те, в ръцете си ми ти!
Кой те изпрати, за кого работиш, бързо кажи!
И да свалим вече  маската ти от лицето,
а, но ти се оказа момиче и плахо, пот ти изби на челото...
Няма милост! Ти си крадла, за малко да го откраднеш,
но те хванах, за съд роза, делото е целувка - присъдата е готова:
сто години ще лежиш в сърцето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любовник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....