desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
174 198
4.10.2013 г., 23:09 ч.

Пресъхнах 

  Поезия » Любовна
943 0 5

Пресъхнах...

Преди сърцето ми разцепено на части

Изтласкваше емоции

Сега учудено е спряло

Бездейства, няма чувства за предъвкване

Пресъхнах...

За първи път не плача

Сънят ми здрав е, без да те сънувам

Пресъхнах...

И повярвай ми, не съжалявам,

Че душата най-после мъртва е...

 

 

Щастлива съм, че само разумът ми действа

Хладнокръвно,

След като пресъхнали са сетивата.

Сега те виждам, ясно,

Колко малък си

И колко жалко,

Обичала съм сянка.

 

Не ме наричай злобна твар

И кучка,

Животът ме събра със помияри

Накара ме да защитавам силните,

Защото силата била в мене.

Не обвинявам твойто малодушие,

Необходима бях да браня от комплекси

Да храня гигантското ти его,

Защото сам си даваш сметка що за стока си.

 

Не обещавам, че ще бъда толерантна

И цял живот тайните ти ще укривам,

Защото ти не заслужаваш,

И полъх от пресъхналия извор. 

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления и от мен за силния стих!
  • благодаря, Довереница.
    стихът ти е по-красив от написаното от мен
  • "Сънят ми здрав е, без да те сънувам

    Пресъхнах...

    И повярвай ми, не съжалявам,

    Че душата най-после мъртва е..."

    Усетих как по хълма слиза болката
    и мъдростта след болката разбрах,
    родила ясен избор за самотници
    и го нарекла с име Михримах...
  • Много болезнен, искрен, изстрадан стих!Поздрав!
  • Хареса ми.Усетих чувствата ти-болката, силата. Поздравления за стиха.
Предложения
: ??:??