Пресъхнах
Пресъхнах...
Преди сърцето ми разцепено на части
Изтласкваше емоции
Сега учудено е спряло
Бездейства, няма чувства за предъвкване
Пресъхнах...
За първи път не плача
Сънят ми здрав е, без да те сънувам
Пресъхнах...
И повярвай ми, не съжалявам,
Че душата най-после мъртва е...
Щастлива съм, че само разумът ми действа
Хладнокръвно,
След като пресъхнали са сетивата.
Сега те виждам, ясно,
Колко малък си
И колко жалко,
Обичала съм сянка.
Не ме наричай злобна твар
И кучка,
Животът ме събра със помияри
Накара ме да защитавам силните,
Защото силата била в мене.
Не обвинявам твойто малодушие,
Необходима бях да браня от комплекси
Да храня гигантското ти его,
Защото сам си даваш сметка що за стока си.
Не обещавам, че ще бъда толерантна
И цял живот тайните ти ще укривам,
Защото ти не заслужаваш,
И полъх от пресъхналия извор.
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
