Пресътворение
Пресътворение
Спускам се,
по заледения улей
на моята душа,
за да открия топлината
на всичко отминало.
Да разбера,
къде в лабиринта
най-много греша,
къде думите ми са,
като висулки застинали.
Спускам се,
по заледения улей
на мойта съдба.
Да разтопя пътищата
към сърцата обичани.
Не искам
студа
да ни държи за ръка
и всяка година
нещастие да предричаме.
Колко е красиво
да летиш
към топлината
Спускам се пречистен
към новия живот.
И става
пролетно зелено
в душата
и има смисъл
родения ми плод
/2003 някъде в Бургас/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Вангелов Всички права запазени
