14.06.2007 г., 10:38

Претопли ми малко любов на котлона

698 0 10
 

 

                    Нарисувай ме с пръстите си във въздуха.

                    Аз сама ще придобия нужната форма.

                    А дотогава потанцувай с моята снимка.

                    После ме сгъни и ме сложи в джоба си.

 

                    Напиши ми нещо на касовата бележка.

                    Само думите ни останаха безплатни.

                    Събери греховете от пода на стаята.

                    По-късно ще пускам  прахосмукачка.

 

                    И моля ти се, подари ми малко вечер.

                    Нека звездите бъдат отново излишни.

                    Потърси насън извивките на дланите ми.

                    Претопли ми малко любов на котлона.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...