Претръпнах
Иде зима...
Забравих зимнина да си приготвя.
Събрах това, което е останало
и в огъня го хвърлих без остатък.
Не ми е нужно...
Аз няма спомени да пазя.
Те не ще ме стоплят в тишината.
И дори не могат да ме радват.
Ще стоя на тъмно и студено.
Аз съм свикнала така.
И дори не мога да се притесня,
че навън вали и в душата ми прелива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
