2 ene 2008, 9:19

Претръпнах

  Poesía
807 0 24

Иде зима...

Забравих зимнина да си приготвя.

Събрах това, което е останало

и в огъня го хвърлих без остатък.

 

Не ми е нужно...

Аз няма спомени да пазя.

Те не ще ме стоплят в тишината.

И дори не могат да ме радват.

 

Ще стоя на тъмно и студено.

Аз съм свикнала така.

И дори не мога да се притесня,

че навън вали и в душата ми прелива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докосва с твоята чувствителност....Поздрави !
  • Браво!!!
  • "навън вали и в душата ми прелива."

    !!!

    Страхотна си в това стихотворение!Пиши по-често, не че не харесвам и хайкуто ти, но тук си просто... супер!


  • Ще стоя на тъмно и студено.

    Аз съм свикнала така.

    И дори не мога да се притесня,

    че навън вали и в душата ми прелива.
    Много ми харесва Пепи!Поздрави
  • Тълпата те обича...thump up!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...