Jan 2, 2008, 9:19 AM

Претръпнах

  Poetry
804 0 24

Иде зима...

Забравих зимнина да си приготвя.

Събрах това, което е останало

и в огъня го хвърлих без остатък.

 

Не ми е нужно...

Аз няма спомени да пазя.

Те не ще ме стоплят в тишината.

И дори не могат да ме радват.

 

Ще стоя на тъмно и студено.

Аз съм свикнала така.

И дори не мога да се притесня,

че навън вали и в душата ми прелива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Докосва с твоята чувствителност....Поздрави !
  • Браво!!!
  • "навън вали и в душата ми прелива."

    !!!

    Страхотна си в това стихотворение!Пиши по-често, не че не харесвам и хайкуто ти, но тук си просто... супер!


  • Ще стоя на тъмно и студено.

    Аз съм свикнала така.

    И дори не мога да се притесня,

    че навън вали и в душата ми прелива.
    Много ми харесва Пепи!Поздрави
  • Тълпата те обича...thump up!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...