Претърсване
| Построила съм си един дървен орел - като Троянския кон бутафорен - и съм го оборудвала с бели пера, да лети. Когато те няма - а това значи винаги - с него се вдигам нагоре. Аз съм в трюма му и долепям до прозорчето му очи. И се рея, и рея, и рея, и те търся там долу, и надлъж и нашир по земята пришпорвам моя орел. Но, естествено, никога до сега не съм те открила. На голо пусто място се спускам да го подобрявам - засега неуспешно - в свръхзвуков модел. Ала знаеш ли кое най ме плаши в цялата работа? Че един ден - дано не е толкова скоро - ще се уморя, ще извикам цигани, готови всичко да сторят. "За Бога!" - ще река - "Носете го на вторични суровини". Ами ако точно след този момент разбера, че си нейде наоколо? |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
А и там дърво не изкупуват.
