Преваля октомврийски ден,
листата с вятъра се гонят,
заглъхва птичият рефрен
и странна тишина се рони...
Навярно съм и аз листо
и времето ще ме обрули.
С последната въздишка - стон
ще легна в земната утроба.
Затъжите ли се за мен,
ще влизам нощем във съня ви.
И в песенен априлски ден
с дъжда отново ще се върна...
© Вилдан Сефер Всички права запазени