– През две и дванайста ще свърши Светът,
че Дяволът, сложил под Глобуса прът,
през дупка озонова пъхва ръка,
напряга с все сили да кривне оста.
Продай си на сметка живота, плътта!
Купи си от ангел – на старо – крила,
щом път те очаква към синята вис!
И вярвай в успеха! Бъди оптимист!
– Но как ще живея сред пусто небе?
Виж тук, на земята, живеем добре:
Човек си похапва и пийва, плоди
и спи, мързелува и харчи пари!
– Да, твърде веществен е този живот –
залаган на зар, проигран на белот,
че в него мерилото за бъднина
са злато, имоти – не дават фира!
Един ще заложи луксозна кола,
а друг ще предложи за продан земя,
а трети ядосва се: "Дяволът чер
ме лъже, а тайно си хапва хайвер!"
Защо ти е тялото – плът от плътта?
Добре, че от Господа имаш душа,
та студ не мори я, ни зноя горещ,
а в рая не трябват ни миро, ни свещ!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени