Превенция
Денят е обещание от Господ,
но с вяра, ако носим я навеки.
Надеждите не зреят от въпроси,
със чувствa обяснени от поета.
Сънят е приспивател на живота,
спасител от тревожни часове.
Не спят обаче мъката и злото,
а дебнат всички хорски грехове.
И някъде по пътя на утехата,
снижѝл я до позорно примирение,
повърхностно замисля се човека,
че смърт е просто дума след рождение.
А тя е непоканената гостенка,
и идва без да пита как си, що си,
дали те наболяват вече костите,
богат ли си, бездомник, или просяк?...
Прерязва ти дъха с един откос,
загърва те под черната си роба,
на оня свят за мъка и тормоз,
или те връща да си плащаш чак до гроба...
И нужна ли е болка до умиране,
че после да живеем по-смирено,
един със друг да спрем да се презираме,
да бъдем вечно тъжни и ранени?...
Но питал ли е някой досега,
защо сърцата без любов се разболяват?
Къде ли я загубихме? Кога?
И има ли изобщо оздравяване?
Едва ли ще ви стигне нявга времето.
Инатът е злокачествена киста.
Не чакайте до кокал да опре,
убийте много бързо егоиста!
©тихопат.
Данаил Антонов
14.03.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
