11.02.2006 г., 13:22 ч.

Превръщаш ме 

  Поезия
5.0 / 3
1092 0 4
Роня се от твоя вятър,
от солта във думите ти и от времето.
Но най-много от очите ти се роня и от ръцете ти.
Разпадам се от тебе и безсилен съм
на гръб да понеса мечтите ти.
Минават те през мен и ронят ме.
От камък в пясък ме превръщаш
И понасяш ме със себе си
Но не съм аз вече същия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Всички права запазени

Предложения
  • От години, все там си стоеше, на завоя, до старият мост — но не светеше, просто стърчеше, като някой...
  • Петнадесет минути ни делят... Едно безкрайно дълго разстояние. Един трънлив и стръмно-труден път. Ед...
  • От тази тишина ще оглушея. Такава тишина е подлудяваща. Прилича на жена ( привидно фея) а всъщност е...

Още произведения »