Превъплъщение

9.12.2017 г., 19:27 ч.

Поезия

453 1 6

Образът ти почва леко да се губи.
И чертите ти, да се размазват.
Чувствата се сменят. Стават някак... груби.
И започват бавно да залязват.

Пламъкът, избухнал някога, загасва.
Почва все по-честичко да тлее.
Във ума ми често, мисълта проблясва:
Как могла съм, с тебе да живея.

Почва да ни гложди мисъл непозната.
Бързо преминава във зараза.
Вече не обичаме. Мислим за разплата.
Любовта превръща се в омраза.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-12-11T17:18:07+02:00

Да, много хора живеят така.
ParvaNova (Ренета Първанова)

2017-12-10T19:56:35+02:00

Кой каквото заслужава -
обичащият - сърцето замразява
ще мине всяка "зараза"
но "Време трябва" - някой бе казал....

Прегръдка, Дани!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-12-10T18:32:08+02:00

Така е, понякога!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-10T08:14:20+02:00

И това го има в живота. Появили се, по-добре раздяла, до като омразата не е обсебила никого! Поздрав!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2017-12-09T19:53:21+02:00

Хора сме, любов, омраза, всичко е по-добро от безразличието.