През целия ми път - околовръст
по теб – Любов, сърцето си изгóрих,
обрулен от стихийна, страшна мъст
отблъскван и отритван, все се борих
да зърна теб, оазис сред пустиня
сред пустош дива, младата фиданка,
след горест грешна, Божа милостиня,
след пек жесток, прохладата на сянка!
На пътят ми накрай, така окалян,
при теб – Любов отново да се свия
от погледа ти кротък в миг омаян,
от твойта гръд с блаженост да отпия!
В ръце поел те с някаква първичност,
Любима в теб аз тихичко да влезна
и времето превърнал в безграничност,
по спомена за теб….аз все да чезна!
12.08.2016 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени