icohim (Христо Стоянов)
182 985
19.05.2009 г., 20:41 ч.

През девет стиха в нищото (katkatkat & icohim) 

  Поезия
697 0 9

katkatkat & icohim


Скитайки между истината и Него,

бях затворена сред четири стени.

Любов, съмнение, безверие, его...

всичко, що ни събира и що ни дели.


А аз залостен във куршумени окови,

събирах погледа И пред мрака на нощта.

И той притискаше ме със поглед от олово -

от женска обич – кинжалена сълза.


Мислех, че това е моя слабост

и мразех се понякога, че съм човек.

Лудост, вплетена във страх и ярост,

не спря ме. Търся Го по навик днес.


А мойта слабост оказа се омразата!

Омраза по нейната изящно приказна любов.

С човещината си ме водеше към кладата

и търсеше ме със отчаян зов.


Можеш ли ти да обичаш? Аз още се скитам

и отговорът виждам в различни светлини.

Мога ли? Може ли? Отново се питам,

когато сама съм и се гледам от всички страни.


Ако бях човек щях да мога да обичам,

нямаше да има невъзможно - НЕ!

Но когато от болката в омразата залитам,

за мене няма място в нейните ръце.


А искаш ли място? Или е редно да имаш?

В твърде много въпросителни се препъвам.

Вървиш, спираш... Какво ли постигаш?

Между истината и Него... потъвам...


Къде ли е тя? Под луната заспала се скита?

В кръговрат от въпроси и мисли... Дали?

Или пред огледало душата от пепел обвита,

истина търси сред бетонни стени?!


А може би няма такава. Тя е само наша химера.

Лъжа от любов, страдание от истина...

... в лабиринтите стари, дето се губехме вчера,

на кръста разсякохме своите пръстени.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??