23.02.2008 г., 8:18

През хоризонтите

1.3K 0 14
 

     

                     

Не сме се виждали наживо –

 и не защото няма как;

 така е просто по-красиво –

 по снимка, по имейл, по скайп,

 да си разменяме флуиди,

 греховни мисли с порив тих;

 за мене ти да бъдеш идол,

 за тебе аз да бъда стих...
И ако случаят ни срещне –

 след толкова нескрит копнеж,

 дали у нас ще трепне нещо,

 или ще кажем "сори, не!"?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...