Възход, падение. Нагоре и надолу,
напред две стъпки правим, а назад, по три.
За всеки ангелът - пазителят се моли,
на майчин праг свещица, в тъмното гори.
И осветява ни житейската пътека –
по нея някой литват - повече пълзят.
Дори и птичето да литне, надалеко,
в сълзата майчина то има своя свят.
И майките за нас остават вечно млади,
в житейските ни бури те са пристан тих.
Животът алчно много взе, а малко даде.
Прости ми, мамо, полунощния ми стих. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация