През очите на дете
Възход, падение. Нагоре и надолу,
напред две стъпки правим, а назад, по три.
За всеки ангелът - пазителят се моли,
на майчин праг свещица, в тъмното гори.
И осветява ни житейската пътека –
по нея някой литват - повече пълзят.
Дори и птичето да литне, надалеко,
в сълзата майчина то има своя свят.
И майките за нас остават вечно млади,
в житейските ни бури те са пристан тих.
Животът алчно много взе, а малко даде.
Прости ми, мамо, полунощния ми стих.
Прости ми мамо, за косата – снежнобяла,
прости, лъжата, в телефонния ми глас!
Да можеш, ти би злото в скута си люляла,
да спи дълбоко, само да се върна аз.
Изпращаш малка снимка – пролетно кокиче,
а то в сърцето ми разцъфва и расте...
Додето теб те има, зная, ще обичам,
света ще гледам – през очите на дете.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
