22.10.2010 г., 7:34

През октомври

963 0 6

                                      

                                              "Нямам жарава от лятото,

                                             мръзна самичка, приятелю!"

 

                                             Румяна Пелова, rumpel

                                             БЛАГОДАРЯ ТИ!

 

Взех си червените есенни листи -

те да ме топлят, вместо лятната жар.

Дадох на старите грешки амнистия,

а греховете запалих пред жертвен олтар.

 

С шарена фуста на цигански кръпки,

коси разпуснала, с поглед студен,

скрила във шумата палави стъпки,

една млада илюзия избяга от мен.

 

Аз се опитах за миг да я хвана.

Есента в лицето ми се изсмя.

Някак си тъжно, самотно ми стана

и се зарових в куп жълти листа.

 

Тук ще зимувам, на топчица свита.

Белите хали ще ме вледенят.

Някой случайно ако за мен пита -

чак напролет, с цветята ще се появя.

http://www.youtube.com/watch?v=ptnnAx5uvM0&feature=related

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...