През погледа на мъжа
Искам до тебе уморено да притихна,
в твойта неуморна споменост и хубост,
меко, разтопяващо да се усмихна,
със видения, желания до лудост!
Искам с тебе да припичам старо чувство,
с твойта лунна изхабена външност
и безсънно - отразена в мен изкусно,
като вечен допир, светлина и смътност!
Искам и в съня ти да потъна като облак,
в твоята артерия без страх пулсиращ,
с огъня, разпалил спомена без болка,
спомена без багри, с дъх неспиращ,
като ехо, още, още...
в твойта неуморна споменост и хубост,
меко, разтопяващо да се усмихна,
със видения, желания до лудост!
Искам с тебе да припичам старо чувство,
с твойта лунна изхабена външност
и безсънно - отразена в мен изкусно,
като вечен допир, светлина и смътност!
Искам и в съня ти да потъна като облак,
в твоята артерия без страх пулсиращ,
с огъня, разпалил спомена без болка,
спомена без багри, с дъх неспиращ,
като ехо, още, още...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
