През призмата на времето
Разлиствам с трепет страниците на живота
записвам мислите си, а после
цяла нощ будувам и търся отговорите
на толкова много въпроси...
И все си мисля, че това е пътят,
а стиховете раждат се с мъдрост
и през призмата на времето пречупват
мигът в който съм живяла...
Понякога искам сълзите си да скрия
но те напират в мене, отронват се,
нешлифовани и толкова горещи.
Намират път, обидите отмиват
а горчилката навън излиза.
Отронват се листа изписани красиво
и разпиляват се навсякъде около мене,
понякога към тях посягам и ги притискам
със благодарност към сърцето...
А те разказват ми за пътя.
И приказки вълшебни се разкриват
за битките със мрака...тогава думите
отекват в тишината - звънят вълшебно
и целебно ме докосват - защото невидими
са белезите на душата ...
Ново утро е...и нов ден...!
Живея във очакване да стане чудо.
Да имам време да творя -
да имам време да мечтая
и да ги превърна в приказно вълшебство.
Тогава съм силна и разбулвам мрака
и светъл лъч докосва ме с надежда
разлиствам дните и кътам във сърцето -
любов и мъдрост от страниците на живота!
07.06.2019г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
