През прозореца на влака IV
Понякога минавам с влака през Искърското дефиле. И всеки път очите ме болят от хубостта му, душата ми пее, а думите сами се подреждат в главата ми. Всеки път откривам нещо ново, различно и все по-красиво.
Не мога да се наситя на това пътуване...
Малко сняг, разпилян по земята,
в опит за малко невинност.
Измръзналата усмивка на небесата,
мамеща, малко ехидна.
Червени скали - зимна въздишка -
януарска и нереална.
На реката вледенената нишка,
призрачно-бяла, красиво-фатална.
В безмълвието носталгично
внезапно ме стисва за гушата
тръпчивият дим. Усещане идилично
за живи коминчета, кротко пушещи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
