През прозореца на влака IV
Понякога минавам с влака през Искърското дефиле. И всеки път очите ме болят от хубостта му, душата ми пее, а думите сами се подреждат в главата ми. Всеки път откривам нещо ново, различно и все по-красиво.
Не мога да се наситя на това пътуване...
Малко сняг, разпилян по земята,
в опит за малко невинност.
Измръзналата усмивка на небесата,
мамеща, малко ехидна.
Червени скали - зимна въздишка -
януарска и нереална.
На реката вледенената нишка,
призрачно-бяла, красиво-фатална.
В безмълвието носталгично
внезапно ме стисва за гушата
тръпчивият дим. Усещане идилично
за живи коминчета, кротко пушещи.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
