8.08.2010 г., 7:15

През вратата

Поезия » Любовна

1.5K 0 5

През вратата
на безбройни
звезди
те грабнах...
от животи
изгубени
и по линията
те последвах
във всички
съдби
пресичащи
всяка
критична
окръжност
стягаща
сърцата ни
препускащи
през
преливащи
измерения
от впиващи
се целувки
в изпиващите се
потоци
на живота
който още
ни изгаря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

kleopatrasv (Светлана Тодорова)

Когато ми пишеш такива стихове се събуждам за живот...и вдишвам дълбоко чувствеността ти...!
В един миг
плъзнала се
по течението
на чувствата
и паднала
скорострелно
в дланта
е примряла
в очакване
и разтопила се
от желание
душата ми
се е събудила........

2010-08-08T14:06:09+03:00
portishead (Милен Пеев)

безименни
неразгадани
нестопени
неизчерпани
дълбоки
проникващи
откровенни
на повърхността
на кожата
ти одраскана
потъвах
през нея
докато
не събудих
още музика
в душата
ти откликнах
близо до нея
се събудих
още с нея
се изгубих
и копнея
за още едно
нещо
от нея
докато
намеря
жилката
на екстаза
стопил
ме вътре
в нея...

2010-08-08T13:53:10+03:00
kleopatrasv (Светлана Тодорова)

Когато се събудиш
ме повярвай
галя те усмихнато
със слънчевия лъч
отвориш ли очи
ми се порадвай
и докосни косите ми
с огнен дъх...

И тук ти го поднасям, мило!

2010-08-08T13:45:27+03:00
portishead (Милен Пеев)

Радвам се, че ти е харесало!
Благодаря ти, Стеляна!

2010-08-08T11:36:50+03:00
stel88 (Стеляна)

Прелест!

2010-08-08T09:48:14+03:00