Aug 8, 2010, 7:15 AM

През вратата 

  Poetry » Love
1207 0 5

През вратата 
на безбройни 
звезди
те грабнах... 
от животи
изгубени 
и по линията
те последвах
във всички
съдби
пресичащи 
всяка
критична
окръжност 
стягаща
сърцата ни 
препускащи
през
преливащи
измерения
от впиващи
се целувки
в изпиващите се
потоци
на живота 
който още 
ни изгаря...

© Милен Пеев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Когато ми пишеш такива стихове се събуждам за живот...и вдишвам дълбоко чувствеността ти...!
    В един миг
    плъзнала се
    по течението
    на чувствата
    и паднала
    скорострелно
    в дланта
    е примряла
    в очакване
    и разтопила се
    от желание
    душата ми
    се е събудила........



  • безименни
    неразгадани
    нестопени
    неизчерпани
    дълбоки
    проникващи
    откровенни
    на повърхността
    на кожата
    ти одраскана
    потъвах
    през нея
    докато
    не събудих
    още музика
    в душата
    ти откликнах
    близо до нея
    се събудих
    още с нея
    се изгубих
    и копнея
    за още едно
    нещо
    от нея
    докато
    намеря
    жилката
    на екстаза
    стопил
    ме вътре
    в нея...
  • Когато се събудиш
    ме повярвай
    галя те усмихнато
    със слънчевия лъч
    отвориш ли очи
    ми се порадвай
    и докосни косите ми
    с огнен дъх...

    И тук ти го поднасям, мило!
  • Радвам се, че ти е харесало!
    Благодаря ти, Стеляна!
  • Прелест!
Random works
: ??:??