Отпуснал съм се в стола
пред малкото кафе,
бездействам
под изкуствената сянка.
Чадърът „Coca cola”
плюс мекият ветрец
е равно на приятна
лятна дрямка.
Отпускам се –
не могат,
не могат да ме спрат
цигарата, кафето или джина,
ни късата поличка
и дългите крака
на палавата руса
сервбамбина.
След петъчната вечер
и петъчния флирт...
… раздялата в леглото
неуспешна…
Сега съм пак при нея,
но вече съм клиент,
сервира тя край мен
с усмивка грешна.
Днес събота е - нов ден
и следва нова вечер
и нова нощ за танци,
с ново предусещане...
Отпивам от кафето,
а в погледа ù срещам,
че нейната усмивка
от мойта се зарежда.
© Иван Тодоров Всички права запазени