Презрение
Презрение
Невежество, ти брат на злото и
майка на мизерията черна,
о, колко хора носят ти теглото,
а колко ли от тях са твоя орда верна!
Пусни човека, отивай си далече още днеска,
пусни си челюстите злобни от плътта му,
с какво ще го спечелиш, махай се,
проклета да е природата ти зверска!
Е, ти имаш право, служиш си на някои,
които чернят се със кръв човешка?
Душите, сърцата не можеш да отнемеш,
които винаги стремят се към прогреса!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лукан Луканов Всички права запазени
